Както винаги, влязох в преподавателската зала аулата със сигурни крачки. Преподавах вече трета година и успях да се науча, че пред студентите не трябва да показваш вълнение или притеснение. А с притеснението си имах проблеми от детство. Спомням си, че още тогава се плашех от всяка публична изява – като се започне от средното училище, чак до сега, когато като университетски преподавател заставах пред студентите, за да им изнасям лекции. Разликата е в това, че тогава бях малко момиче с плитки, а сега съм зряла жена, за някои – доста атрактивна. В момента, когато порастнах и оставих плитките и пухените играчки, намерих и начина да се справя с притеснението си. Винаги, когато се налагаше да се изправя пред голяма група хора, се стараех да се обличам предизвикателно. Като че ли подсъзнателно си давах сметка за това, че ролите се сменяха. Тогава мъжете ставаха доста стеснителни и плахи, гледайки тялото ми. И този ден не беше по-различно.
България
Македония
Румъния
ГърцияRazkazi.com
http://razkazi.com/new/article.php?story=20110218091220432