Когато отворих очи, веднага разбрах, че не съм в килията си. Стените и таванът наоколо бяха прекалено бели и чистички. Или зрението ми си правеше някакви шеги с мен, или наистина не бях в сивата и мрачна килия на “ВИП”-отделението в женския затвор. Искрица надежда се пробуди в изстрадалата ми душица, но в следващия миг дойде болката. Болка, която едва не ме потопи отново в царството на безвремието. Болка, която пронизваше цялото ми тяло. На някои места я усещах по-силна, а на други по-слаба, но лека-полека, заедно с нея, в съзнанието ми изплуваха и спомените от поредния преживян сеанс в Стаята и ми се дощя въобще да не бях идвала в съзнание.
България
Македония
Румъния
ГърцияRazkazi.com
http://razkazi.com/new/article.php?story=20050824094616180